Доц. Стоян Везенков

Мозъкът е изключително пластична система – каквато среда му предложите, той ще се адаптира към нея. Екранът кара мозъка да стане зависим към тази стимулация и дейност, затова екранната зависимост всъщност е поведенческа.

Има много изследвания на този процес, но повечето са ориентирани към съдържанието, което се предлага от екрана. Например гейминг, социални мрежи, насилие, рисувани филми, хазарт, порнография, т.е. точно определени стимули. Но не съдържанието е определящо. Оказа се, че самата екранна стимулация, светещите, динамично сменящи се и блещукащи обекти имитират сънищната дейност на мозъка

Преди в амигдалата да се появи изобщо сигнал за опасност, тази стимулация отключва усещаното „Това е безопасно за мен“. По този начин се задоволява наистина базова потребност. И десетки други потребности се задоволяват по напълно изкривен начин от екранната стимулация. 

Тя тренира преди всичко сънищност, изключване от средата. Тогава на детето му е трудно да прави каквото и да било в средата, защото това са непознати за него стимули. Те не са конкурентни на екранните стимули. Това е зависимост, която спира развитието. Дали ще е амфетамини, дали ще е алкохол, правим всичко само за да си набавим дозата и стимулацията. Същото наблюдаваме и с екраните при децата. Затова най-голямата грешка на родителя е да постави условие „Направи това, за да гледаш клипче“. 

По този начин родителят остойностява, прави екрана най-голямата ценност за детето. Особено, ако му дава екран, за да се храни. Детето задоволява базовата потребност от храна, като се награждава с екран. Така той вече няма конкуренция в реалността. Действителните обекти и хора вече не са никакъв стимул за детето, не са интересни за него, защото мозъкът е зависим от екрана. Детето не прави зрителен контакт с близките си. Но само като се спрат екраните за два месеца, майката споделя: „То започна да ме вижда, да се интересува от мен, гледа ме в очите“. 

Нужна е реорганизация на мозъка и на цялостната нервна система. Но за това трябва да се спре екранната стимулация постепенно, под зоркото наблюдение на терапевт на екранни деца. Защото рязкото спиране и детокс също не върши работа, същото важи и за психотерапията. Това показва световният опит.

- При всички деца ли е обратим псевдоаутизмът?

- Ако детето е на три години с екранна зависимост, развитието на мозъка му е спряло и е като на дете на една годинка. То ходи с памперси, все още спи при мама и тате, и не иска да се отдели от тях, все още е на монодиета и не може да бъде захранено и т.н.

За да продължи нормалното си развитие това дете, премахваме екранната стимулация и паралелно с това я заместваме с реални активности. Като първата основна задача е мама и тате, живият човек, отново да представлява ценност за детето. Така бавно, търпеливо и системно трябва да извървим същите стъпки от нормалното развитие, въпреки че детето е на 3 – 4 години, но реално функционира като 1-годишно. 

Така наваксваме това, което не се е случило в развитието заради екранната зависимост. Така че не може с магическа пръчка всичко да се оправи само като махнем екраните. Все пак това пропуснато развитие се наваксва много по-бързо в сравнение с децата от аутистичния спектър. Ако видим, че родителят не е достатъчно мотивиран да спре екраните и да работи с детето си, поставяме условие самият родител да се подложи на терапия. 

Пазете се от синьо-зелената светлина от екрана

В нашия Център първо работим с родителите. Те не са виновни за екранната зависимост на децата, просто не са информирани до какви пагубни последици води даването на екрани на деца. Всеки родител прави грешки и да търсим вина у тях не е коректно. Но досега не е имало родителски грешки, които да водят до такива огромни проблеми в развитието на децата. Затова сме се посветили не само на терапията на екранната зависимост, но и на мисията да алармираме обществото за тази огромна опасност.

Екраните се ползват и от възрастните за седатив, за успокоително, за да няма нервни изблици. Така се започва и постепенно настъпва дефицит на внимание, безсъние или лошо качество на съня, вегетативни проблеми, прегаряне и развиване на депресивност и социално отчуждаване и изолация.

Преди 20 години видеата траеха по половин час, после ги намалиха на 12 минути, на 3 минути и накрая дойде Тик-ток революцията – само 15 секунди, защото вече не могат да задържат вниманието на хората повече от 15 секунди. Ето така се задълбочиха пораженията на екранната зависимост и се придоби масово дефицит на вниманието. Затова трябва да предупредим обществото. Не се говори за зависимост при деца, а това всъщност е проблемът днес.

Всички субстанции, които водят до зависимост, са забранени за деца до 18-годишна възраст. За екраните няма забрана. Ето защо трябва да алармираме родителите, специалистите, възпитателите и учителите за тази опасност. Съдържанието няма никакво отношение към зависимостта. Поражда я екранната стимулация – движещите се светещи обекти.

- Как се променя мозъчната активност от екранната стимулация?

- Когато видя ЕЕГ записа, веднага забелязвам индикатори на зависимост. Маркерите, които показват прекомерна употреба на екранна стимулация, са забавяне на мозъчната активност, алфа- и тета-пикове на мозъчни вълни по време и след екранната дейност, обърната асиметрия (лявото полукълбо не е по-активно, както е нормално, и това се изразява в депресивност), значително увеличение на алфа- и тета-пиковете, когато затворим очи. Тези пикове не трябва да се появяват, когато сме будни, когато правим нещо. 

Алфа-вълните са израз на мозъчна активност в покой, когато мозъкът спи и сънува. А когато мозъкът е буден, трябва да премине в бета-активност. При дете с екранна зависимост има алфа- и тета-пикове по време на екранна дейност. Дори да решава когнитивни задачи, мозъкът работи в спящ режим. 

Ето защо децата с екранна зависимост не могат да учат и да се приспособяват към действителността. Техният мозък спи, сънува. И всичко това представлява функционално и структурно увреждане на мозъка. 

Синдромът “екранно дете” е налице, ако вашият наследник: 

(1) прекарва часове наред пред екрана на телефон, таблет, компютър, плейстейшън или телевизор; 

(2) показва раздразнение, често агресивно поведение, когато екранът му се отнеме или му се ограничи досега с него; 

(3) няма никакъв или много слаб интерес към ежедневните дейности като игра, учене, хранене, живо общуване с връстници, родители и др.; 

(4) проявява симптоми на дефицит на вниманието; 

(5) проявява симптоми на хиперактивност; 

(6) показва всички симптоми и поведение на зависимост към екраните;

 (7) показва свръхпривързаност към някаква вещ (конкретна играчка и др.), определена храна, даден поведенчески стереотип (ритуалност, еднообразно действие или привичка), което го успокоява; 

(8) показва явно отчуждение от живата природа - растения, животни, и демонстрира апатия, страх или дезориентация в реална среда; 

Д-р Малина Топчийска: Сухо око е модерна болест – от взирането в екрани

(9) има проблеми с физическото си развитие - нестабилна походка, лошо равновесие, непохватност в дейности с ръце, не обича игри с топки, защото са му трудни за изпълнение; 

(10) бързо губи интерес към всяка нова дейност или занимание, защото изисква усилие и му е трудно за изпълнение; 

(11) късно си ляга за сън, трудно заспива вечер и обича да спи до късно сутрин, но като цяло продължителността на съня е кратка; 

(12) качеството на съня е лошо, буди се без причина, понякога с плач и емоционални изблици, търси внимание, контакт с родителя през нощта и много често иска да спи с родителите; 

(13) проявява някои от формите на сомнамбулизъм; 

(14) отказва определени храни и има проблеми с перисталтиката на червата (запек и/или диария, коремна болка); 

(15) постепенна поява на повечето симптоми на вегетативно-съдова дистония; 

(16) задоволяване с ролята на аутсайдер в реалния свят и все повече вживяване във виртуалния (постижения в определена игра), намиране на приятелска виртуална група, с която задоволява социалните си потребности; 

(17) не ви чува, изпълнява инструкции само когато си пожелае, без оглед на стойността и значението на дейността; 

(18) показва липса на адекватна обратна връзка както в емоционален и вербален, така и в поведенчески план.

Мара КАЛЧЕВА