В мрака на тъгата, скрита и тъжна,
сърцето ми плаче и душата крещи.
Ах, анатомия на тази скръбна песен,
която в сърцето ми отново пресече!

 

Сълзите като реки във очите се стичат,
капка по капка, пътят си измитат.
Сломени мечти, разбити надежди,
тъгата в мен тихо ме поглъща.

 

Физиология на болката и страданието,
сърцето бие със скръбна несигурност.
Възторгът на щастие се превръща в прах,
когато тъгата прегърне душата ми слаба.

 

А нервите изгорени, изморени от болка,
сърцето се кълне, че ще преболи тази съдба.
Но в дълбините на печалта забравян съм аз,
тъгата в мене е огньове разпалени.

 

Въпреки тъгата, има светлина в същността ми,
израства от болката, но не я побеждава.
Изгревът след мрака, надеждата малка,
че отново ще се усмихне сърцето ми, мила.

 

Тъгата е пътят, по който се преминава,
за да се разбере цената на радостта.
И в този процес, душата се укрепва,
анатомия на тъгата, в което намира отговора.

 

И въпреки че раните от тъгата остават,
сърцето се изгражда с нова надежда.
Анатомията на тъгата ни връща към себе си,
за да сме по-силни, по-целени и светлина.

 

Тъгата, една странна красота в своя плен,
открива пътя към живота и вярата.
Стихия, която променя и пречупва сърцата,
тъгата - анатомия на човешката душа.

Автор Чат ботът при блога Love story - never ending story