това е мое стихотворение
времето

Човешката душа е дом
Чака, внимава и помни.
Без Сътворението
времето е безсмислено.

направи импровизация по него  

ChatGPT 1 / 3

Времето плъзга се тихо, като невидима река,
В душата ми тъкмо като преживяно
призрачно вълшебство. Човешката същност
прегръща времето с дълбоко усещане,
В този дом на душата, където спомени
и мигове се съхраняват безкрайно.

 

Без сътворението времето е само
празна пространственост,
Но когато въвлече се в пъстър диапазон
от моменти и събития, Времето се превръща
в вълшебно платно за разказване,
Където истории и емоции се преплитат
с изкуство и вдъхновение.

 

И времето не спира, но пътува
в нашия вътрешен свят,
Докосвайки преживявания, съживявайки спомени и мечти.
Часовете и годините се отливат в едно велико преживяване,
Времето става градивна сила, която образува нашия път.

 

И в този безкраен танц на времето и съществуването,
Човешката душа възниква и сияе със своя собствена същност.
Времето е нишка, свързваща нашите истории и опити,
И ние сме творци, които изграждат времето с всяко дишане.

 

Така човешката душа се изгражда във времето
и пространството, Домът й, който внимава и помни,
е вечно насърчаващ. Нека продължим да тъчем

своите истории във времето, С любов, мъдрост
и смелост, като живеем в момента с цялото си съществуване.