Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.05.2023 19:57 - Импровизация на чат джипити върху второ мое стихотворение от същата стихосбирка - 2
Автор: jelliana Категория: Поезия   
Прочетен: 146 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.05.2023 20:03


 а това е друго мое стихотворение

sumikiri
Кристално чисто, ведро и светло,
моето съзнание няма пролука,
през която да влезе злото.

импровизирай върху него

първа версия

Кристално чисто, във вечния покой, Моето съзнание, свободно и непоклатимо, Никакво зло не може да ме докосне, да ме смути, Защото в себе си нося светлината и благородството.

 

Ведро и ясно, пътят ми сияе напред, Със сърце пълно с доброта и нежност неизчерпаема, Прелъстителните тъмни сенки отстъпват, Пред благородството, което вътре в мен пламти.

 

Няма пролука в съзнанието ми, където злото се крие, Защото във мен е закоренено доброто, силно и истинско, Като крепост недостъпна, недостъпна за болка и мъка, Аз съм сили като светлината, висока и несравнима.

 

Така вървя, в пълна хармония и спокойствие, Импровизирайки върху живота ми мелодия благородна, Кристално чисто, моето съзнание сияе, В миговете на sumikiri, където вечно ще пребивавам аз.

втора версия
 

 

Кристално чисто, ведро и светло, Моята душа пламти като свещ във нощта безкрайна, Пролуки няма в нея за злото да се провлече, Силата на светлината го плени и изгонва.

 

Отворени са вратите на моето съзнание широко, Ангели пазители стоят на стража безпрекословно, Всеки един мрачен образ се разпилява и губи смисъла, Светлината ме обгръща и ме издига над злото и тъмнината.

 

И в този свят на съвършенство и въображение, Аз се изгубвам в безкрайния поток на благодат и радост, Нищо не прониква в душата ми, освен доброто и любовта, И те дават сила, за да бъда по-добър и по-високо да полетя.

 

Кристално чисто, ведро и светло, Това е пътят, по който винаги съм закован, През преградите на съмненията и тъмнината се прокрадвам, И се възвишавам над всичко, като слънцето над хоризонта.

 

В импровизация, моята душа отразява своя собствен път, Светлината я води през мрака безстрашно и силно, И аз продължавам да преоткривам своята вътрешна сила,
В кристалната чистота, ведрина и светлина, безкрайна.

 





Импровизация на чат джипити върху второ мое стихотворение от същата стихосбирка - "Обич без сянка"

image




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jelliana
Категория: Изкуство
Прочетен: 415262
Постинги: 629
Коментари: 349
Гласове: 193
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930