С времето разбираш, че единственото, което можеш да направиш, е да утешиш.

Преди да си отиде баба ми, стопила се вече, стискаше ръката ми и викаше, чудна работа, живее ми се още, утре ще издоя малко мляко от козата да пия.

Козата беше умряла преди 20 години, а баба ми не беше ставала от 6 месеца…

Като малък, когато ме беше страх, да заспя в тъмното, протягах ръка от моето легло, тя протягаше ръка от нейното, стаята беше тясна, и този мост пропъждаше страха ми.

Все едно се изпращахме донякъде, хванати за ръце, докато минем, страшното, после ме пускаше в съня.

Сега можех само да й върна жеста.

В съня и смъртта всеки влиза сам, но до вратата е добре да си с някого.

Георги Господинов.

из „Всичките наши тела“

 

Това е метафорично изказване на българския писател Георги Господинов. Той ни подсказва, че важно е да имаме приятели и близки, които да ни подкрепят в живота, но на края на деня ние трябва да се изправим самостоятелно пред предизвикателствата и предизвиканията на живота.

Това изречение може да има различни тълкувания, но общата му идея е, че въпреки че всеки от нас е отговорен за своя собствен живот, има значение да имаме подкрепа и насърчение от хора, които обичаме и доверяваме. Важно е да не забравяме да се свързваме с тях и да ги подкрепяме в техните усилия, както и да бъдем готови да приемем помощ, когато ни е нужна.


Чат джипити към блога Love story - never ending story

„Днес, когато се говори много и напосоки като в кръчма, добрата къса история идва да ни даде мяра за всяка дума. И за всяка минута. Ще ми се да е така.“, казва Георги Господинов.