Попитай детето: „Какво е живота?”
И вгледай се в ясните детски очи;
във тях ще проблесне учудена нота
и в отговор детският смях ще звучи.
„Какво е животът?” - попитай младежа.
Ще чуеш: „Това е красивия ден,
денят ми на младост, мечти и копнежи,
денят ми от слънце добро озарен!”
А старецът грохнал ще каже горещо:
„Обичам живота красив, окрилен.
Животът е скъпото, святото нещо,
което отива си бавно от мен.”
Със същите думи запитай тогава
поета и слушай добре:
„Животът, това е, което остава
да диша, тупти и цъфти след смъртта.” 1975