Нова книга за живота на френската филмова икона Ален Делон излиза на 5 май в родината му.

87-годишният световноизвестен актьор никога не е издавал автобиография, така че „Любови и спомени“ (Amours et Memoires) с дълъг предговор от самия него вероятно най-много се доближава до истината за противоречивия му характер.

Автори на „Любов и спомени“ са Деница Банчева, френска писателка с български произход и Лиляна Роска, сътрудник на Ален Делон, която от години събира архив с негови разсъждения.

В книгата са събрани оригиналните свидетелства на личности, които добре го познават. Сред тях са негови приятели и колеги като режисьора Коста-Гаврас, който го нарича „звяра на френското кино, незаменим и неподражаем“, Брижит Бардо, Клаудия Кардинале, София Лорен, Джейн Бъркин, Натали Бей.

Жан-Франсоа Делон, брат на актьора и асистент-режисьор във филмите „Борсалино“ и „Вдовицата Кудерк“, разказва за детството им, илюстрирано с непоказвани до момента снимки.

Макар животът на Ален Делон извън екрана да е бил изпълнен с бурни връзки и скандали, той не крие, че успешната му кариера се дължи „на жените и е за жените“.

Актьорът признава, че винаги е искал за жените в живота си да бъде „най-добрият, най-красивият, най-силният“. Сред тях той цитира имената на актрисите Роми Шнайдер, Натали Делон, Мирей Дарк, както и на модела Розали ван Бремен – майка на двете му последни деца. Той признава:

Любовта винаги ме е вдъхновявала да надскачам себе си. Никога не съм мечтал да бъда актьор. Влязох в професията и продължих да играя заради жените и за жените.

Актьорът посвещава книгата на „младите хора и кинозрителите от бъдещето“. В книгата има и някои неща, които се огласяват за първи път, като например посмъртно писмо, което Делон адресира до Роми Шнайдер след самоубийството й, както и декларацията му, че никога не е имал любовна връзка с Брижит Бардо, „колкото и странно да изглежда – от 65 години имаме най-доброто приятелство, което може да съществува.“

В писмо, отпечатано в книгата, Бардо пък казва за Делон, че притежава „величието на лъв, тайнствеността на черна пантера, зъбите на вълк“. В ръкописно свидетелство, рано оттеглилата се от светлината на прожекторите актриса, го определя като „доминант, който прикрива уязвимостта си, като намира убежище в самотата“.

Ален Делон завършва предговора си, перифразирайки Алфред дьо Мюсе, с думите:

Ако трябва да умра утре, дай Боже да е от любов. Искам хората да казват за мен: „Той често страдаше, понякога грешеше, но обичаше. Живя истински и не бе измислено създание на своите гордост и скука.“

 

 

Помниш ли ме?
Зная, че ме помниш.
Как ли се забравя тишина?
Там, където някой те е стоплил,
винаги ухае на тъга..
Там, където някой те е чакал
пътищата още те следят,
опустяват гарите без влакове,
нощите отказват да заспят...
Страх те е навярно от сълзите ми-
аз не плача. Аз съм светлина!
Може би приличам на обичане,
но съм само полъх на жена..
Помниш ли? Усмивка, аромат,
слънчево усещане за нежност...
Другото е шепот в тишината,
спомен някакъв... И още нещо...

Яна Вълчева