— Ти си невероятна — прошепна й той и отново я повлече към дансинга за един последен валс, преди да си тръгнат от партито и да започнат съвместния си живот.

— Иска ми се този ден никога да не свършва — отрони тя, затвори очи и си представи колко прекрасно бе минало всичко.

— Няма да свърши — тихо каза Анди и я притисна още по-силно към себе си. — Аз няма да позволя. Винаги ще бъде така, Даяна… Не бива да го забравяме, ако някога нещата помежду ни не вървят…

— Това предупреждение ли е? — Тя леко се отдръпна и му се усмихна. — Отсега ли ще започнеш да ме подлагаш на изпитания.

— На големи изпитания — засмя се той. Това, което имаше предвид, не мина незабелязано за нея и тя прихна.

— Засрами се! — Двамата се смееха и продължаваха да кръжат в ритъма на валса.

— Аз ли? А кой ме заряза и се върна в дома на родителите си, за да бъде девственица в деня на сватбата?

— Само една нощ, Анди!

— Не беше само една нощ, повече беше, мен питай. — Отново я притегли към себе си и опря страна до булото й, а тя нежно докосна с пръсти врата му.

— Една нощ беше…

— Ще трябва да ми се реваншираш със седмици, смятано от… — направи справка с часовника си — след около половин час. — Музиката постепенно затихна и той я погледна нежно: — Готова ли си да тръгваме?

Тя кимна, натъжена, че трябва да напусне сватбата. Но беше време, минаваше шест часът и двамата бяха уморени.