"My Last Duchess"
That"s my last Duchess painted on the wall,
Looking as if she were alive. I call
That piece a wonder, now:Frа Pandolf"s hands
Worked busily a day, and there she stands.
Will"t please you sit and look at her?
I said "Frа Pandolf" by design,
for never read Strangers like you that pictured countenance,
The depth and passion of its earnest glance,
But to myself they turned (since none puts by
The curtain I have drawn for you, but I)
And seemed as they would ask me, if they durst,
How such a glance came there; so, not the first
Are you to turn and ask thus.
Sir, "twas not Her husband"s presence only, called that spot
Of joy into the Duchess" cheek: perhaps Frа Pandolf chanced to say,
"Her mantle laps "Over my lady"s wrist too much," or
"Paint "Must never hope to reproduce the faint
"Half-flush that dies along her throat": such stuff
Was courtesy, she thought, and cause enough
For calling up that spot of joy. She had
A heart—how shall I say?—too soon made glad,
Too easily impressed; she liked whate"er
She looked on, and her looks went everywhere.


преведи на български  
ChatGPT

Това е моята последна херцогиня, на стената нарисувана, Изглежда жива, толкова е истинска като жена. Творбата е чудо, Фра Пандолф умело и красиво Работил един ден, за да я направи тук жива.

 

Седнете и погледнете я, дали ще искате? "Фра Пандолф" казах специално, защото никога Не е чел никой за тази усмивка, този поглед, Дълбочината и страстта, която в тях се крие.

 

Но аз ги виждам сега, те се обръщат към мен, Защото завесата, която вдигнах за вас, не позволява Да се види какво имам да кажа - как и защо Този поглед е тук. Вие не сте първият, който пита.

 

Господине, не беше само присъствието на мъжа й, Което я правеше така щастлива и бледа. Може би Фра Пандолф казал нещо като "Мантията "Й твърде много препокрива китката, или "Боята

 

"Никога няма да може да предаде този лек полъх, "Който умира по гърлото й". Тя мислеше, Че това е вежливост, достатъчна причина За да се появи тази усмивка на лицето й.

 

Тя имаше сърце, как да го кажа - твърде лесно Се радваше, прекалено лесно се впечатляваше От всяко нещо, което видеше, погледът й Обикаляше всичко.