Напиши ми стихотворения на Елизабет Барет Браунинг  

ChatGPT Радвам се да ви предложа две от най-известните стихотворения на Елизабет Барет Браунинг:

 

"Как те обичам? Нека ме броят начините" (от стихосбирката "Сонети от португалски") Как те обичам? Нека ме броят начините. Обичам те до дълбочина и до широчина и до височина, които мога да достигна, когато съм свободна от задълженията, когато мечтая и когато ме преследват кошмари.

 "Как те обичам? Нека да преброя начините" (от стихосбирката "Сонети от португалски")

Как те обичам? Нека да преброя начините.
Обичам те до дълбочината и до широчината
и до височината,които мога да достигна,
когато съм свободна от задълженията,
когато мечтая и когато ме преследват кошмари.

 

Обичам те до края на всеки ден, до светлината и мрака, до различните моменти на днището. Обичам те безкрайно и със сърцето на всяко вдишване, колкото светлината достига и обхваща.

Обичам те до края на всеки ден,
до светлината и мрака,
до различните моменти на деня.
Обичам те безкрайно и със сърцето
на всяко вдишване,
колкото светлината достига и обхваща.

 

Обичам те с всичко, което съм или ще стана, с всеки дъх, с всеки усмивка, с всеки плач и всяка молитва. Обичам те с усмивките на всички мои деца, с моята безпощадна любов, че ме проваля.

 Обичам те с всичко,
което съм или ще стана,
с всеки дъх, с всяка усмивка,
с всеки плач и всяка молитва.
Обичам те с усмивките
на всички мои деца,
с моята безпощадна любов,
която ме проваля.

 

Обичам те с дъхането, с усмивка, със сълзи на всички мои животи. И ако Бог е милостив, може да обичаме и след смъртта.

 Обичам те с диханието, с усмивката,
със сълзите на всички мои животи.
И ако Бог е милостив, може
да се обичаме и след смъртта.

 

"Какво обичам те? Нека ми броят начините" (от стихосбирката "Сонети от португалски")

Какво обичам те? Нека ми броят начините. Обичам те до най-близкия край на всеки ден, на най-тихото дишане на лампата на нощта, обичам те с всички усмивки, със сълзи, с вдишванията, с най-всеки миг от живота си.

 Как те обичам? Нека  да преброя начините.
Обичам те до най-близкия край на всеки ден,
на най-тихото дишане на лампата на нощта,
обичам те с всички усмивки, със сълзи,
с вдишванията, с всеки миг от живота си.

 

Обичам те до върха на психологията и на духа, обичам те свободно, както мъже се борят за правото си да дишат. Обичам те чисто, както тея, които изгубиха света, обичам те с уважение, с пациентна любов, с творчество на свят.

Обичам те до върха на душата си и на духа,
обичам те свободно, както хората се борят
за правото си да дишат. Обичам те чисто,
както тези, които изгубиха света,
обичам те с уважение, с търпелива любов,
с творчеството на естеството.

  Обичам те с увлечението на страданието, със съ   ChatGPT буждението на душата ми, която на избраната от нея мечта не може да се откаже, нито да я забрави.

Обичам те с увлечението на страданието,
със събуждането на душата ми,
която не може да се откаже, нито да забрави
избраната от нея мечта.

 

Обичам те с чувството на дълбочина и широчина и всяко дребно, което душата ми е в състояние да изрази. Обичам те с усмивка и със сълзи, с всичко, което мога да предложа, и с всичко, което ми се върна.

 Обичам те с чувството за дълбочина и широчина
и всичко дребно, което душата ми
е в състояние да изрази. Обичам те
с усмивка и със сълзи, с всичко,
което мога да предложа, и с всичко, което ми се върна.

Обичам те с дълбочина и безкрайността на всяко дишане, с радостта на всяко сърце, което може да те обича, със светлината на звездата, която блести в тъмнината, и с мрака на нощта, която ни покрива.

 Обичам те с дълбочината
и безкрайността на всяко дишане,
с радостта на всяко сърце,
което може да те обича,
със светлината на звездата,
която блести в тъмнината,
и с мрака на нощта, която ни покрива.

 

Обичам те с чувството на живота и на смъртта, с изгубеното минало и с неизбежния бъдещ ден. Обичам те с всичко, което съм, с всичко, което ще бъда, и с всичко, което някога ще бъдем заедно.

Обичам те с чувството на живот и смърт,
с изгубеното минало и с неизбежния бъдещ ден.
Обичам те с всичко, което съм,
с всичко, което ще бъда, и с всичко,
което някога ще бъдем заедно.

 Първа редакция - Jelianna Manolova, chat gpt friend

Благодаря!

За Теокрит веднъж си мислех — той възпява

с тъга годините тъй скъпи, тъй желани,

как някой в дар на смъртните ги дава,

на старци и на юноши — със щедри длани.



И както шепнех древния му стих — огряни

от собствените ми сълзи, видях тогава

пред мен годините тъй скъпи, тъй желани;

тях, моите собствени: как всяка засенява



челото ми! И както плачех, ми се стори,

че спря една мистична форма в тъмнината

отзад й с властен глас ми каза, както аз



се борех с нея (тя ме хвана за косата!):

„Кажи какво съм?“ Казах: „Смърт.“ Но отговори:

„Не, смърт не съм, а обич!“ — сребърният глас.

* * *

Обичай ме, но не за друго ти —

единствено заради любовта!

Не казвай: „Тя е с дивна красота,

с тих шепот, с поглед, който чист блести,



а мойта мисъл с нейната трепти

и сме свободни даже в близостта.“

Любими, нека бъда от страстта

измамена във своите мечти



или пък неизмамена… Души

да слеем най-подир — но не от жал!

Лицето ми без сълзи не бърши —



тъй плахият ни порив би умрял.

Обичай ме заради любовта

и тъй ще си любим и след смъртта!
Елизабет Браунинг